Мъчителния и безкраен наш преход към нещо си, продължава вече почече от 25 години. Повече от четвърт век няколко поколения българи сме принудени от новопрък- налият се, доморасъл наш политически елит или управляваща класа - както сами оби-
чат да се наричат,  да тъпчем на едно място  или да се  лутаме ту наляво,  ту надясно,
уж, че търсим някакво демократично общество, някакво пазарно общество, някакво не знам си какво. И до като ни заглавичкваха с такива лозунги, затънахме до шия в няка-
къв див капитализъм от пещерен тип, капитализъм с нечовешко лице.
          Впрочем, кои са причините, кое е най-малкото общократно, с които безпристраст-  но може да се обясни безкрайния и мъчителен наш преход?  Кое е това нещо което не-
изменно присъства в политическият живот на страната и като котва ни задържа на едно
място вече четвърт век?
          На първо място, това е масираното присъствие на бившите комунисти в управ-
лението на държавата - и в местната, и в централната власт. Независимо от това, че
днес те са червени бивши комунисти, сини бивши комунисти и другите бивши кому-
нисти от политическата палитра. Те, горките, са се клели във вярност към БКП и не
могат да мислят демократично, дори и да искат.
          На второ място, това е неизменното присъствие в последните 25-26 години
в местната и централната власт, т. е. в управлението на държавата ни, на антибъл-
гарската и протурска политическа партия ДПС - "...проклятието на България..." То-
ва им присъствие на Българската политическа сцена се дължи на срамното жела-
ние на всички партии изредили се до сега на кормилото на държавата, да флирту-         ват с тази политическа формация за да получат гласовете на електората и.
          Бог да пази България и българите! Нека се молим за това!

                                    
        Поздрави !                                                                    Г.  Ганчев

свърши, но за вас, неудачниците и некадърните простаци, той НИКОГА няма да свърши.

Това самовлюбено недоразумение, претендирщо да е интелектуалец заслужава само снизходително презрение. Е, и някой зад врата - за освестяване...